СТРАНДЖА ПЛАНИНА

"… Море от гора. Тук хълмове, там тъмно усое, по-нагоре други хълмове, обчертани с долчини, и така , докъдето ти видят очите. А какви багри, какви багри, какво пъстрило …"  - Петко Росен.

"АСТЕЯ" - така са я нарекли древните византийци, което значи "Родена от усмивка", а по късно гордото тракийско племе асти са я кръстили на свое име - "АСТИКА". Много народи са минали от там и са я именували както им хареса.

По времето на цар Борис I планините на изток от р. Тонзос (дн. Тунджа) били наричани Тратонзос (отвъд Тонзос), по-късно променени на Тратонзо – Стратанза – Стра(та)ндза – Странджа. Но както и да са я наричали славяни прабългари, гърци и турци, днешна Странджа си остава същата красавица каквато е била от векове – девственна и приказна, родена от усмивка.

Странджа заема Югоизточната част на България и Балканския полуостров, последната планина на Европа. Простира се на територията на България и Турция на площ около 10000 кв.км. В нашата страна се намират основно северните и североизточни по-ниски и хълмисти ридове.

Най-високия връх е Голяма Махиада – 1031 м и се намира в турската част на планината. В българската част най високи са върховете Близнаците – 492 м. В приморската част на Странджа се откроява усамотения но внушителен на вид почти успореден на морския бряг Медни рид с най-висока точка връх Бакърлъка – 376 м. Името на този рид произтича от богатите медни находища, които крие в недрата си.

Климатът в Странджа се определя от влиянието на континента и двете морета с които граничи – мека зима, къса, влажна и хладна пролет, прохладно лято и продължителна и топла есен.

Най-голямата река в Странджа е р. Велека. Извира от връх Демиркапу в Tурция и след 18 км навлиза на територията на България. Приемайки водите на р. Младежка и Айдере, Велека образува красиви меандри при местността Петрова нива. Преминавайки през красивата местност Качул, през редица защитени местности характерни с лонгозната си растителност и обрасли ниски брегове, покрай с. Бродиливо Велека се влива чрез пясъчна коса в Черно море северно от с. Синеморец. Последните 8 км от реката са плавателни. Велека със своите 147 км дължина и 995 кв.км. водосборна площ е прекрасен туристически обект. Устието на Велека е определено като защитена влажна зона.

В Странджа виреят около 1700 вида растения (40% от висшите растения в България). В Червената книга на България са вписани над 700 растителни вида. От тях 70 виреят само в Странджа. Опазването на растителното богатство на Странджа е наложило създаването на редица резервати на територията й и обявяване на много местности за защитени. В Странджа се намира и най-стария резерват в България - "Силкосия" - обявен е с указ на царя през 1934 г . Намира се близо до с. Българи и има построен красив заслон за пикник.

Интересните представители на богатата Странджанска растителност създават истинско удоволствие при посещение за туристи, еколози и природолюбители. Обикновенно свързваме Странджа и с красивата странджанска зеленика. Цъфти с красиви светлолилави цветове в началото на май. Неповторимо красивата зеленика е отровно растение.

"… Този храст – зелениката – вирее само тука и някъде в Кавказ … Това е най-красивият венец на нашата гиздава Странджа …" (П. Росен)

В горите на Странджа се срещат 54 вида представители на бозйниците – благороден елен , сърна, дива свиня, заек, вълк, чакал и мн. други.

В реките, езерата, блатата и язовирите й се въдят над 40 вида риба – речен кефал, балканска пастърва, кримска мряна, лупавец, шаран, змиьорка и други.

От птиците се срещат 261 вида , от които 17 защитени – скален орел, черен щъркел, малък лешояд, гълъб хлопатар, горски бекас, колхидски фазан и др.

В района са създадени ловни стопанства, които допринасят за опазване и размножаване на животинското и дивечово богатство на Странджа и долината на р. Тунджа.

Като говорим за красива Странджа не можем да подминем "Българската ривиера" – Странджанско Черноморското крайбрежие. Полите на Странджа започват от морския бряг и това съчетание прави крайбрежието рай за туристите. Живописните заливи оградени със скалисти носове , които са началото на някои странджански ридове носят своята неповторима екзотика. Няколкото малки острова – Св. Анастасия, Св. Иван и Змийският остров с богатите си флора и фауна също допринасят много за тази екзотика. Змийският остров е обявен за резерват.

По тези красиви и живописни места са изградени привлвкателните курорти на Южното ни черноморие – Созопол, в.с. Дюни, Каваците, Перла, Приморско, Китен и така чак до най-южното селище с курортно значение – с. Синеморец.

Тепърва започва развитието и на селския, културен и еко туризъм в Странджа Планина.