Уважаеми приятели,

В началото на Лято - 2010 обявихме конкурс за стихове посветени на ваканционните мигове, морето и Странджа планина. Идеята ни бе да ангажираме Вашето внимание към прелестите на българската природа и да насърчим личното Ви творчество през летните дни.

До крайния срок - 15 септември получихме 47 творби, изпратени от 33-ма участника от цялата страна.

В началото на октомври 2010 г., конкурсните творби бяха разгледани от петчленно независимо жури, което взе своето окончателно решение на 7 октоври в град Бургас.

Окончателнитерезултати в

Първия национален конкурса

за стихове „Моето синьо лято" 2010,

на фондация „АСТИКА" са:

Първа възрастова категория, за участници от 7 до 14 години

Наградата в тази категория журито присъжда на Християн Димитров Трифонов (на 10 години, от град Варна) за творбата му „Морски приключения".

Морски приключения

Лято, ваканция, синьо море -

плискат вълните моите нозе,

плаващи пясъци , чудовища морски,

русалки диви и кракени живи,

пирати зловещи и битки горещи,

горгони ужасни под облаци страшни,

на хоризонта дракони морски

писаци хорски –

и много море…

Ех, въображение на дете!

Втора възрастова категория, за участници от 15 до 19 години

Наградата в тази категория журито присъжда на Вержини Онник Ованесян (на 17 години, от град Бургас) за творбата и „Моето синьо лято".

Моето синьо лято

Видя ли морето през лятото?

Видя ли лазурните дни?

Видя ли врабчето от ятото

показващо наш'темечти.

Усети ли полъха сутрешен?

Усети ли сините дни?

Усети ли пясъка вчерашен,

останал по твоите пети?

Почувства ли вече вълните?

Почувства ли морския бриз?

Почувства ли безкрая на дните,

създаден от нечий каприз?

Докосна ли с пръстче звездите?

Докосна ли твоя любим?

Докоснали вече бедите,

от които спокойно не спим?

Получи ли лятно прозрение?

Получи ли доза цветя?

Получи ли още – видение,

в което свободно летя?

Опита ли с бънджи да скочиш?

Опита ли бренди със лед?

Опита ли любовта да насочиш

към някой - само за теб?

Опитах и пак ще опитам,

защото е лято пред мен,

но дали ще се запитам

коя съм, някой ден?

За оригинално стихотворение се присъжда награда на:

Димитър Желязков Димитров (на 15 г., от град Каварна) за акростиха (абецедариус) „Моето лято"

Моето лято

Ах, колко лятото обичам, бос по пясъка да тичам.

Баба е на плажа с мен, неуморно всеки ден.

Вече казват съм голям, мога и да плувам сам.

Гледам кротко във водата плува рибката позната.

Дънна ли е или не, тук се чувства най-добре.

Ех, че бурна веселба носи плажната игра!

Жоро с мъничката Ани сбират с кофичка рапани.

Замък пясъчен строя, с миди ще го украся.

И ще има кули, мост и войници там- на пост.

Йовчо също като мен има хубав бронзов тен.

Кара водно колело със приятелче добро.

Лодка бърза ги размина. Ще я карат догодина.

Малки рачета лудуват, а медузките танцуват.

Недалеч се вдига врява. Нещо мърда нещо шава.

О, делфинче то било. То е мило и добро…

Плува леко под водата и подава си главата.

Рибки бързи, цял пасаж бягат край самия плаж.

Сребърни следи след тях да се нижат аз видях.

Тук забавно е нали? Станало е вече три.

Утре пак игри без край, ни очакват в този рай.

Фотоси направих много на кораба „Мого-мого".

Хванах чайката дори, когато рибка улови.

Цаца, попчета, калкан хапвам с апетит голям.

Често риба да ядем, здрави, силни да растем.

Шестица пиша на морето, защото весели момчето.

Щом порасна аз голям, капитан ще стана …знам.

Юлско слънце да ме грее, вятър северен да вее.

Яхнал с кораба вълните ще обиколя страните.

Фондация „Астика" и членовете на журито поздравяват победителите и благодарят на всички млади хора, участвали в конкурса „Моето синьо лято" - 2010!

Пожелаваме Ви много здраве и нови творчеки успехи!

До нови срещи във втория национален конкурс

„Моето синьо лято" - 2011!